Блогът на Бойко Благоев

От чисто любопитство ще се опитам да стартирам една от онези верижни игри из блоговете. Днес за пореден път отлитам от България за няколко месеца, та какъв по-подходящ момент. Преди няколко дни се разхождах из центъра на София и се учудих колко много забележителности има в нея. Факт е, че знаем повече за места, които посещаваме като туристи за 3-4 дни, отколкото за града, в който живеем. Градове като Брюксел и Сарагоса едвам успяват да съберат достатъчно интересни обекти за една брошурка, но пък като че ли успяват да ги представят доста по-успешно. Включително и безбройните скучни музеи. А тук като тръгнеш от Археологическия музей в посока паметника Левски може и цял ден да откараш. Руската църква, Природонаучния музей, Военния клуб, базиликата “Св. София”, гробът на Вазов, Галерията за чуждестранно изкуство и т.н. и т.н. Не коментирам какво е положението вътре в самите обекти, разбира се. Хубава идея са и sms екскурзоводите на “България на длан”. Обаждаш се на един номер за 1.20 лв. с ДДС и научаваш интересни факти за обекта. Интересно обаче как може да се ползва от чуждестранни туристи. А и май е половинчата работа – не навсякъде има такива табла. Да не говорим, че явно са забравили да си платят за домейна minibulgaria.com. Освен това си мечтая някой ден на летището да ти дават безплатна карта с кратко описание на основните туристически обекти в София и България.

Но да не се отплесвам. Любопитно ми е кои са трите неща/места, които бихте показали на един чужденец в София. Имате пълната свобода за избор – от Боянската църква до Най клуб. Давам моя пример:

1. Витоша – уникална гледка към планината от бул. Ботев, например. Планина в града, град в планината. Срамота, че подобно богатство не се “експлоатира” като хората. Гледката от Копитото вечер, разходка до Черни връх за чайче горе или просто механа в Драгалевци

2. Уникалното съжителство на вероизповедания в центъра – Св. Неделя, Синагогата, Баня баши джамия, Катедрален храм „Свети Йосиф“ (допълнете ме, моля). Въпреки ДПС, Атака и напук на Швейцария ние можем да бъдем символ за етноконфесионален мир по цял свят.

3. Женския пазар – последното място на света, където може да намерите всичко. Ама наистина всичко. От сувенири през копчета до отрова за мишки. Глобализацията все още е много далеч от това място. Все още има малки специализирани магазинчета и работилнички – обущари, пчеларски магазин, кинкалерия, магазин за аудио касети, магазин за резервни части за радио и телевизия, шивашко ателие на ТПК “Димитър Благоев” и т.н. Наред с тях процъфтяват и своеобразните “молове” – магазините за 1-2-3-4-5-50-100 лева. От насядалите баби и цигани също може да купите какво ли не. Има и всякакви международни марки – араби, турци… Абе емблема.

Предавам щафетата на единствените двама блогъри, за които имам достоверна информация, че са отваряли блога ми и естествено – Еленко:

Господин И
Ан от стаичката
Еленко Еленков

P.S. Да ме прощават хората от другите безброй прекрасни градове в България, но тъй като целта ми е един вид лично проучване, засега ще се огранича до столицата.

Честита нова година на всичките ми читатели, които вероятно се броят на пръстите на едната ръка. За съжаление отново по негативен повод и в продължение на една от малкото теми в блога ми:

Подмяна на вота

Вотоподменителят изнагля

Вчерашното слабо представяне на Румяна Желева пред ЕП вероятно вече е втръснало на всички. Затова ще се опитам да не се повтарям с безбройните чужди и наши медии и да спомена само няколко неща, които като че ли остават на заден план.

За финал се чудя кога ли български политик ще признае, че е сгрешил и ще поеме отговорност? Само ми е любопитно дали ако Желева бъде подложена на подобен “изпит” за Външно министерство, ще успее да го издържи… Но по-добре тя, отколкото да ни е външен министър касиера на пиратите.

Тези дни получих просветление и реших да направя fan page на цитати.БГ във Facebook:

цитати.БГ във Facebook

Макар някои хора да отричат Facebook, мнозинството губи голяма част от деня си в него. И тъй като отдавна нямаме форум, а и нямаме възможност да поддържаме такъв, това ще бъде една прекрасна възможност за обратна връзка с потребителите. Най-новите цитати ще се публикуват директно на стената и ще са достъпни още преди да са заредени на сайта. Освен това във Facebook ще се публикуват кратки новини за развитието на проекта. Всички могат да пишат свободно на стената или в отделната секция за дискусии. Препоръчваме да ползвате стената само за кратки коментари или препоръки, а ако имате да споделите нещо повече с нас, да отваряте нова тема.

За да сме още по в крак с новите технологии, свързахме страницата във Facebook с профил в Twitter:

цитати.БГ в Twitter

Ако пък случайно не ползвате нито една от двете платформи, можете да следите новините през RSS feed-а на профила в Twitter.

Очаквайте скоро и приложение за цитати във Facebook за по-пълноценно губене на време в интернет.

Отново огромни благодарности към Христо за безвъзмездния труд през всичките тези години!

След един страхотен дълъг уикенд съм се отпуснал с чаша 15-годишна Плиска и си седя. Че даже и си мисля. Даже нямаше нужда да променям заглавието на филма, за да пасне на статията ми. Дано само на дрийм тийма на Б.Б. да му остане време за управление от цялото това отмъщаване. Опасявам се само, че единствено Яне Янев има трезва преценка за изборите за кмет в София. ¹. А той не се слави с такава по принцип. Нека погледнем накратко някои реакции на останалите партии:

Борисов: Можехме просто да си назначим Фандъкова и да не хабим пари за избори

Ми правилно. За к’во ни е демокрация? Еднопартийно управление му е майката – назначаваме си който ни е удобен и опозиционерите – в Белене.

Мартин Димитров: Постигнахме основната си цел – БСП да продължи своя разпад

Костов: Гласувам за премахването на досегашния политически модел

Без собствен кандидат и с език в чуждия г**, мижитурките си продължават по байганьовски – не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле. Пък барем Б.Б. хвърли някоя огризка накрая… Дали Костов обаче загатва, че ще бъде истинска опозиция, предстои да разберем…

Кадиев: Аз и моята партия излязохме с достойнство от тези избори

Ти може и да си излязъл с достойнство, ама дали не стана поредната изкупителна жертва? А партията, ако продължи да поднася главата си на поднос, нищо чудно да я отсекат най-накрая. Поне другите си правят нови партии, за да заблудят избирателите, че не са същите стари муцуни.

Що се отнася до АТАКА и ДПС, на тях им предстои да си “починат”. Опасявам се само след затишието да не дойде буря и да яхнат пак някоя вълна на недоволство и невежество.

ГЕРБ управлява в София вече повече от 4 години. Последните 2 от тях с пълната подкрепа на общинския съвет. Следващите две ще е и с пълната подкрепа на правителството. Е вече няма с какво да се оправдават. Естествено винаги може да запеят старата песен за липсата на пари. Но предлагам на хората след 2 години най-накрая да погледнат обективно назад и да решат дали след 20 години управление на СДС (и производните), София върви напред. В град с толкова потенциал да се хвалиш, че си “построил” 10 детски градини, си е кощунство. Ма явно върши работа. Аман от експерименти и месии.

Що се отнася до правителството – поредните загубени месеци за поредното министерство. Кому беше нужно Фандъкова просто да си пише в биографията и поста министър на образованието? Вие ми кажете дали поредната рокада ще е добра за страната ни. А ако ГЕРБ наистина иска да донесе промяна, крайно време е да се спре с изказвания от типа: “Ако не спечелим изборите, ще блокираме работата на кмета през общинския съвет – да видят те хубаво ли е с техните номера по техните глави” (за съжаление цитирам по памет). Ми техните номера може и да са били педе****и, ма вие нали сте по-хетеро? Що не си измислите собствени?!

Пингвините се топяли. Във всеки един смисъл на думата. Бе на кой му пука за пингвините? Че аз дори не съм виждал пингвин през живота си. То както е тръгнало, може и да не видя…

Това е основният проблем на хората - вроденият егоизъм. Защо да не помогнеш на някого, ако това не ти коства (почти) нищо? Или “Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле”. Ако не преодолеем този егоизъм, няма да се справим с климатичните проблеми. Както и с всички останали проблеми на планетата. А голяма част от тях трябва да се решат отдолу-нагоре (bottom-up approach). И 10000 Протокола от Киото да приемат, пак няма да се справим, ако всеки един от нас не се задейства. 

Не е важно дали вярвате в климатичните промени и всички заплашителни прогнози. Ще използвам част от един цитат на Блез Паскал относно вярата в Бог: Първо – или климатичните промени съществуват, или не. Второ – аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че те наистина съществуват, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален. Вярно е, че проблемът се преекспонира. Може и да са верни конспиративните теории, че климатичните промени целят ограничаването на свободите ни или пренареждане на пазара на горива. Но също така е вярно, че не ни коства нищо да рециклираме отпадъците… Или да спрем кранчето на водата, докато сапунисваме чиниите. Или да изключим компютъра си, докато не го ползваме. Или да не взимаме торбичка в магазина, ако наистина не ни трябва. Или пък да си я вземем следващия път, когато отидем на пазар…

Помогнете дотам, докъдето смятате, че се простират възможностите ви. И личната ви свобода. Знам, че в България сме все още много далеч от мисълта за хибридни коли или енергоспестяващи крушки. Когато превеждах последната книга на Бил Клинтън – “Да дариш“, редакторката ме попита дали според мен книгата ще е интересна на българския читател. Отговорът ми беше, че 99% от съдържанието й е неприложимо в български условия. Става въпрос за малки жестове на благотворителност, които могат да променят света. Да, всеки един от нас може да промени света. Нали знаете, че щастието е единственото нещо, което човек може да дарява без да притежава. You may say I am a dreamer, but I am not the only one.¹.

P.S. “Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.” ²

Тази публикация е част от Blog Action Day 2009.